И тук си имам улица на моето име :)
Малка, невзрачна и къса:
досущ като мене.
Населяват я истински, отрудени хора,
сколасали да измажат само къщурката
колчем да вържат железния кон току отпред трема.
Не е нищо особено, то и свободата дали е?
Всички по нея въздишат, но никой не иска
да я живее,
та стиска ли му
вечно да ходи я жаден, я гладен,
под обстрел да заспива
и насред хули-хали да се събужда?
Но тук сме... в далечината строежи поникват
не ни трябва да знаем ще се довършат ли някога :)
Нека кипи виното, нека пропуква жаравата
подсилвайки сивия хоризонт на Ла Манча
като фон на донкихотовските налудности.....